Чудото Монтесори?! Мария Монтесори е италиански лекар, педагог, философ, хуманитарна и благочестива католичка. Тя е най-известна със своята философия и метод на обучение на деца от раждането до юношеството. Нейният образователен метод се използва днес в редица държавни и частни училища по целия свят. Първите успехи на Д-р Монтесори стават широко известни на света като „Чудото Монтесори“.
Мария Монтесори е родена в Италия. Монтесори е първата жена, завършила Римския университет „Ла Сапиенца“
Тя е била член на психиатричната клиника на университета и се заинтригувала от опитите за възпитание на умствено изостаналите и недоразвитите деца в Рим. През 1898 г. тя е изнесла лекция в Образователния конгрес в Торино за обучението на инвалиди.
Италианският министър на образованието е присъствал и бил впечатлен от аргументите й. Достатъчно, за да я назначи още същата година за директор на Scuola Ortofrenica. Това е институция, посветена на грижите и възпитанието на умствено изостаналите. Тя приела, за да докаже своите теории.
Чудото Монтесори и как това променя света
Първият й забележителен успех се изразявал в това, че няколко от нейните 8-годишни ученици кандидатствали за държавни изпити по четене и писане. Децата с увреждания не само положили успешно изпитите си, но и постигнали резултати над средните. Това постижение е описано като „първото чудо на Монтесори.“ Поради успеха си с тези деца, тя е била помолена да води училище за деца по проект за жилищно строителство в Рим. То е открито на 6 януари 1907 г. Мария Монтесори нарича това училище „Casa dei Bambini“ или Детска къща.
Успехът на това училище предизвика откриването на много други и предизвиква световен интерес към методите на Монтесори за обучение.
Какво следва след чудото Монтесори
Ранната работа на Мария Монтесори се фокусира върху правата на жените и социалната реформа, като се развива, за да обхване напълно новаторски подход към образованието. Нейният успех в Италия след т.н. „Чудото Монтесори“, води до международно признание и в продължение на повече от 40 години тя пътува по целия свят, за да изнася лекции, пише и създава програми за обучение. В по-късните години „Образование за мир“ се превърна в ръководен принцип, който лежи в основата на нейната работа.
След създаването на първото училище на Монтесори през 1907 г. в Рим, към 1913 г. се наблюдава интензивен интерес към нейния метод в Северна Америка, който по-късно отслабва. Нанси Маккормик Рамбуш възобновява метода в Америка чрез създаването на Американското общество на Монтесори през 1960 г. Монтесори е била заточена от Мусолини най-вече, защото е отказала да компрометира принципите си и да превърне децата във войници.
Тя се премества в Испания и живее там до 1936 г., когато избухва испанската гражданска война. След това тя се премества в Холандия до 1939 г. По време на учителска конференция в Индия, тя е интернирана от властите и живее там по време на войната.
Монтесори изживява остатъка от живота си в Холандия, където сега се намира седалището на AMI или Асоциация Монтесори Интернешънъл.
Защо чудото Монтесори е актуално и днес?
От основно значение за метода на Монтесори за обучение е динамичната триада на дете, учител и среда. Една от ролите на учителя е да води детето през това, което Монтесори нарича „подготвена среда”. Тоест, класна стая и начин на обучение, които са предназначени да подпомогнат интелектуалното, физическото, емоционалното и социалното развитие на детето, чрез активно изследване, избор и независимо изучаване. Един от начините за осмисляне на метода на Монтесори за целите на този преглед е да се разгледат два от важните му аспекта – учебните материали и начинът, по който учителят и дизайнът на подготвената среда насърчават самоуправляващата се ангажираност на децата с тези материали.
По отношение на учебните материали – Монтесори разработва набор от управляеми обекти.
Те са предназначени да подпомогнат изучаването на децата на сензорни понятия като измерение, цвят, форма, текстура, академични концепции за математика, грамотност, наука, география и история. Що се отнася до ангажираността, децата учат, като се занимават с материалите най-често поотделно. Но също така и по двойки или в малки групи, по време на 3-часов работен цикъл, в който те се ръководят от учителя как да избират собствените си дейности. Предоставя им се свободата да избират върху какво ще работят. Както и къде ще работят, с кого ще работят и колко дълго ще работят по някаква конкретна дейност. Всичко това в границите на поставени правила.
Не се създава съревнование между децата и няма система за предоставяне на награди или наказания. Тези два аспекта – учебни материали и естеството на обучение – карат класните стаи по Монтесори да изглеждат поразително различни от конвенционалните класни стаи.
Трябва да се отбележи, че за Монтесори целта на образованието е да позволи на детето да се развие оптимално (интелектуално, физически, емоционално и социално).
Това е съвсем различна цел от тази на повечето образователни системи днес, където фокусът е върху постижения по академични предмети като правопис и математика. Следователно, когато задаваме въпроса, както правим в тази публикация, дали децата се възползват повече от обучение по Монтесори, отколкото от образование, което не е по Монтесори, ние трябва да имаме предвид следното:
Методите, използвани за измерване на резултати, свързани с ефективността, не измерват непременно нещата, които Монтесори счита за най-важни в образованието.
Учителите и родителите, които избират метода на Монтесори, могат да изберат този тип обучение по причини, които не са толкова податливи на оценка.
Въпреки съществуването на този метод в продължение на повече от 100 години след Чудото Монтесори, рецензираните оценки на образованието по Монтесори са малко и страдат от редица методологични ограничения.
Някои ключови елементи на образователния метод на Монтесори
Целта на следващите редове е да изолира някои ключови елементи от метода на Монтесори, за да се разбере по-добре защо обучението по Монтесори е ефективно.
Учебните материали и чудото Монтесори
Първите учебни материали, които детето вероятно ще срещне в класната стая по Монтесори, са тези, които съставляват учебната програма за практически живот. Това са дейности, които включват изливане на различни материали, използване на прибори като ножици, щипки и пинсети, почистване и полиране, приготвяне на закуски, подреждане на масата и миене на съдове, подреждане на цветя, градинарство, правене, и разкопчаване на закопчалки за дрехи и т.н.
Целта е, в допълнение към развиването на уменията на детето за самостоятелен живот, да изградят общ и фин двигателен контрол и координация око-ръка на детето. Да ги запознаят с цикъла на избор, започване, завършване и подреждане на дейност. Да въведе правилата за функциониране в социалната обстановка на класната стая.
Докато детето се установява в цикъла на работа и показва способността да се фокусира върху самостоятелно избрани дейности, учителят ще представи сензорните материали.
Ключовата характеристика на сензорните материали е, че всеки изолира само една концепция, върху която детето да се съсредоточи. Розовата кула например се състои от десет кубчета. Те се различават само по размерите си, като най-малкият е 1 cm3, а най-големият – 10 cm3.
При изграждането на кулата вниманието на детето се фокусира единствено върху редовното намаляване на обема на последователни кубчета. Няма допълнителни усложнения, като например други цветове или цифри, изписани върху лицата на куба, които могат да помогнат на детето да прецизира кубовете точно. Друго парче сензорен материал са звуковите кутии. Те съдържат шест двойки затворени цилиндри, които се различават по звук – от мек до силен при разклащане. Задачата на детето е да намери съответстващите двойки. Отново има само една реплика, която детето може да използва, за да изпълни тази задача: звук. Целта на сензорните материали не е да бомбардират сетивата на детето със стимули. Напротив, те са инструменти, предназначени да позволят на детето да класифицира и да постави имена на стимулите, с които то ще се сблъсква ежедневно.
Сензорните материали в помощ на децата
Освен това сензорните материали са създадени като подготовка за учебни предмети. Дългите пръти, които се състоят от десет червени пръчки, вариращи единствено по дължина на стъпки от 10 см до 1 м, имат еквивалент в математическите материали. Брой пръчки, където пръчките са разделени на редуващи се 10 см секции от червено и синьо, така че да приемат числовите стойности 1–10.
Тъчбордовете, които се състоят от редуващи се ленти от шкурка и гладка хартия. За да стимулират усещането на детето, са подготовка за глобус от шкурка в географията. Например земно кълбо, на което земните маси са направени от груба шкурка. Но океаните и моретата са гладки. Тъчбордовете също са подготовка за шкурките в грамотността и цифрите на шкурка в математиката, които детето се научава да проследява с показалеца и средните си пръсти.
Елементи на програмата
Ключовите елементи на учебната програма за грамотност по Монтесори включват въвеждането на писане преди четене. Разбиването на съставните умения за писане, като контрол над молива, изписване на букви и правопис преди детето действително да напише думи на хартия. Също така, Монтесори обучението използва фонетика за обучение по писмена кореспонденция. Граматиката, части на речта, морфология, структура на изреченията – всичко това се преподава систематично чрез материали, направени от учители и деца.
В учебната програма по математика по метода Монтероси, количествата 0–10 и техните символи се въвеждат отделно, преди да се комбинират. Големи количества и символи (десетки, стотици и хиляди), както и фракции се въвеждат скоро след това, чрез конкретни материали. Операциите събиране, изваждане, умножение, деление, изчисляване на квадратни корени отново се въвеждат с помощта на конкретни материали, които в даден момент, детето може да избере да спре да използва, когато е готово.
Принципи
Принципите, които преминават през дизайна на тези учебни материали по Монтесори, са, че детето се учи чрез движение и придобива конкретна основа с цел да го подготви за изучаване на по-абстрактни понятия. Допълнителен принцип на проектиране е, че всяко парче учебен материал има „контрол на грешките“, който предупреждава детето за всякакви грешки, като по този начин позволява самокорекция с минимална подкрепа от учителя.