Спомняте ли си последния път, когато бяхте с любим човек, който се и чувствал тъжен или безнадежден? Може би е било след развод или след като е получил диагноза, променяща живота им, или след загубата на близък, любим човек. Техните сълзи със сигурност са създали отговор у вас. Чувствали сте се развълнувани и сякаш у вас се е породило силно чувсто, за нужда от това да ги утешите по някакъв начин.
Обикновено мислим за емпатията като способността да се поставим на мястото на друг човек. Знаете ли, че изследователите всъщност са идентифицирали различни форми на емпатия? Двете основни форми на емпатия са когнитивна емпатия и емоционална емпатия. Въпреки че са доста различни и двете са еднакво важни, за да ни помогнат да формираме и поддържаме връзки с другите хора.
Защо емпатията е важна
Емпатията помага за свързването на хората, сближавайки ги един към друг в нужда от помощ и/или за утешаване на болка. Както признатият автор и експерт по лидерство Стивън Кови заявява: „Когато проявявате дълбока съпричастност към другите, тяхната защитна енергия намалява и положителната енергия я замества. Тогава можете да станете по-креативни в решаването на проблеми.”
Докато живеем живота си на работа и у дома, ние непрекъснато си взаимодействаме и балансираме динамиката на взаимоотношенията. Когато ни липсва съпричастност, ние не сме в състояние да развиваме и подхранваме тези междуличностни връзки, което води до обтегнати взаимоотношения, нарушено доверие или в най-лошият случай загуба на взаимоотношения и изолация.
Става по-трудно да поправяме конфликти, да работим съвместно или да решаваме проблеми, когато не практикуваме емпатия.
Нашето общество разчита на емпатията, за да улесни връзките и движението напред. Когато емпатията липсва, ние ставаме по-откъснати и по-малко ефективни в нашата продуктивност и иновация на нови идеи. Практикуването на емпатия е важно в различни динамики на взаимоотношенията, като тези между:
• Бизнес партньори;
• Колеги;
• Обществени групи;
• Колеги;
• Връзки за запознанства;
• Семейства;
• Приятели;
• Бракове;
• Братя и сестри;
Двата различни вида емпатия (когнитивна и емоционална) разкриват начините, по които сме в състояние да се свържем с приятел или член на семейството в криза. Има отчетливи разлики между двата вида емпатия.
Какво е когнитивна емпатия?
• Възприемане на гледната точка на друг човек;
• Представяйки си какво е в обувките на друг човек;
• Разбиране на чувствата на някого.
Какво е емоционална емпатия?
• Споделяне на емоционално преживяване;
• Чувство на дистрес в отговор на нечия болка;
• Изпитване на желание да помогнете на някого.
Когнитивна емпатия
Когато практикуваме когнитивна емпатия, ние практикуваме възприемане на гледната точка на друг човек. По същество си представяме какво би било да бъдеш този човек в неговата ситуация. Когнитивната емпатия се нарича още вземане на перспектива, което се поддава на идеята да се поставим на мястото на някой друг.
С когнитивната емпатия се опитваме да се докоснем до идеята на това да се поставим в ситуацията на някой друг и да разберем по-добре неговите чувства.
В моменти, когато някой, за когото ни е грижа, е наранен, може да ни е лесно да поддържаме дистанция от него, защото можем да видим голямата картина. Например, ако приятел не получи работа, за която е интервюирал, най-вероятно можете да видите разочарованието му. Въпреки това, за вас може да е много лесно да отбележите, че вашият приятел е талантлив и вероятно скоро ще намери страхотна работа.
От друга страна, когато практикуваме когнитивна емпатия, можем да срещнем хора там, където са емоционално в момента и да разберем защо биха се чувствали тъжни или разочаровани, след като не са получили работата. Практикуването на това да си представяме какво би било да бъдеш тях в този момент, става, като гледаме на ситуацията или обстоятелствата от тяхната гледна точка.
Емоционална емпатия
Представете си, че седите близо до любим човек, например вашето дете, брат, сестра или близък приятел, докато те започват да плачат. Това, което те преживяват, вероятно има влияние върху вас, нали? Може и ние да започнем да се чувстваме тъжни. Когато изпитваме емоционална емпатия, ние преминаваме от когнитивна гледна точка към споделено емоционално преживяване.
Изследователите по социална психология Ходжис и Майърс описват емоционалната емпатия в три части:
• Изпитване на същата емоция като другия човек.
• Да чувстваме собственото си страдание в отговор на тяхната болка.
• Чувство на състрадание към другия човек.
Те отбелязват, че има положителна връзка между емоционалната емпатия и желанието да се помага на другите. С други думи, по-вероятно е някой, практикуващ емоционална емпатия, да бъде подтикнат да помогне на този в нужда.
Може би, вече е лесно да се види ползата от емоционалната емпатия в цялостното здраве и удоволствието от най-важните ни взаимоотношения.
Други видове емпатия
В допълнение към когнитивната и емоционална емпатия, човек може също да изпита и:
• Афективна емпатия, която включва способността да се разбират емоциите на друг човек и да се реагира по подходящ начин.
• Соматичната емпатия, която включва физическа реакция в отговор на това, което някой друг изпитва, е друг начин за проява на емпатия. Например, ако някой се чувства неудобно, вие също може да се изчервите или да имате неспокоен стомах.
Има ли общо емпатията с гените ни?
Изследванията установяват, че способността за практикуване на емпатия е повлияна от генетиката. Всъщност постоянно се твърди, че жените са по-склонни да възприемат емоционалните сигнали и по-точно разпознават емоциите, отколкото мъжете.
В изследователско проучване, проведено с компания за генетични тестове и анализи, е имало специфичен генетичен вариант, идентифициран като свързан със способността ни да емпатизираме, близо до гена LRRN1 на хромозома 3, „който е силно активна част от мозъка, наречена стриатум „.
Предполага се, че активността в тази част на мозъка е свързана със способността ни да чувстваме емпатия. Въпреки че има още изследвания, които трябва да се направят, тези открития помагат на учените да открият повече за връзките между генетичното влияние върху развитието и способността да се чувства емпатия.
Природа срещу възпитание
Въпреки че е установено, че генетиката влияе върху способността ни да чувстваме емпатия, има какво да кажем и за нашия опит в социалното обучение. Може би вече сте чували израза „природата срещу възпитанието“. Тази фраза препраща към дългогодишен дебат между изследователи, като се аргументира това, което смятат, че има по-голямо влияние върху нашето поведение, черти и характер.
Някои изследователи предполагат, че генетиката има основно влияние, докато други вярват, че нашата среда и социалните взаимодействия могат да ни помогнат да развием умения като емпатия.
Социално обучение
Теорията на социалното учене, разработена от психолога Алберт Бандура, съчетава елементи на когнитивната теория на ученето и теорията на поведенческото учене. Предполага се, че хората могат да увеличат капацитета си за емпатия чрез моделиране и изпитване на емпатия от другите.
Когато не сме отделяли внимание на детето си на това, каква е стойността на емоциите и как да преживява емоциитте, разбираемо е как детето ни може да продължи да преживява света и взаимоотношенията без това важно умение. Ето няколко примера за неща, които детето би пропуснало:
• Да можете да наблюдавате някой, който използва емпатия, за да разбере как изглежда тя.
• Изживяване на съпричастност към него, когато е в нужда.
• Някой да ги научи на стойността на емоциите.
• Да се научим как да изграждаме смислени връзки с хората.
Емпатията помага за затваряне на емоционалната пропаст между хората, създавайки връзка и споделено преживяване. Когато не знаем какво е споделено емоционалното преживяване тогава може да е много трудно да разберете чувствата на дугите. Неспособността за съпричастност може да доведе до проблеми в работата, в отношенията, в семействата и в обществото.
Намиране на баланс
Когнитивната и емоционалната емпатия са прекрасни партньори и могат да бъдат фантастична двойка, когато се практикуват с баланс. Способността да вземете нечия гледна точка и да разберете какво би било да бъдете него или способността да се срещнете с някого, на емоционално ниво и да имате споделено емоционално преживяване, може да промени играта за почти всяка динамика на взаимоотношенията ви.
Когато хората се чувстват видяни, чути и разбрани, използвайки както когнитивна, така и емоционална емпатия, можем да направим страхотни неща заедно. Този емпатичен баланс помага да се допускат неща като:
• Сътрудничество.
• Креативност.
• Емоционална връзка.
• Оценка.
• Чувство за безопасност.
• Идентифициране на нуждите.
• Задоволяване на нуждите.
• Преговори.
• Разрешаване на проблем.
• Доверие.
Твърде много емпатия
Колкото и да е полезно и ценно умението за емпатия, се предполага, че твърде многото емпатия може да бъде пагубно за емоционалното благополучие, здравето и взаимоотношенията на човек. Емоционалната емпатия е градивен елемент на връзката между хората. Споделеното емоционално преживяване ни подтиква да се приближим до някого, да го утешим и да предложим успокоение и помощ.
Емоционалната емпатия обаче означава, че телата ни реагират на емоциите, които изпитваме, докато сме в присъствието на другия човек и неговото емоционално преживяване.
Когато има балансирана практика на емоционална емпатия, ние сме в състояние да позволим пространство за споделяне на емоционално преживяване с друг човек, докато да не позволяваме на собствените ни емоционални реакции да ни пречат. Когато емоционалната ни възбуда стане твърде голяма, тя всъщност може да ни попречи да бъдем състрадателни и съпричастни.
Чувството на емоционална нерегулация може да стане непреодолимо и да доведе до усещане за прегаряне. В крайна сметка това ви оставя да не искате да практикувате емпатия, защото е твърде болезнено да бъдете там за някой друг.
Способността ни да практикуваме емоционална емпатия се превръща в заплаха за нашето собствено благополучие, което води до чувство на изолация, да бъдем неразбрани и да се чувстваме неавтентични.
Недостатъчно емпатия
Има някои хора, които са по-добри в използването на когнитивна емпатия, но им е трудно да се докоснат до емоционалната емпатия, тъй като тези два вида емпатия работят от напълно различни системи за обработка. Това е разликата между когнитивната обработка и възприемането на перспектива в сравнение с емоционалната обработка.
Когато има дисбаланс на емпатия – опирайки се твърде силно на когнитивната емпатия и недостатъчно на емоционалната емпатия – връзките ни с хората могат да станат обтегнати. Въпреки че човекът, на когото се опитвате да помогнете или утешите, може да усети, че разбирате ситуацията му, което със сигурност може да се почувства полезен, може да го остави с впечатлението, че е малко неразбран, невидим или нечут.
Споделеното емоционално преживяване с този човек липсва, когато има твърде много когнитивна емпатия и недостатъчно емоционална емпатия. По-долу е прост пример за това как може да изглежда това.
Пример : Когнитивна емпатия
• Любим човек: „Баба ми току-що почина, бяхме наистина близки.“ (Започва да плаче.)
• Човек, използващ когнитивна емпатия: „Съжалявам. Знам, че си тъжен и че това, през което преминаваш, е трудно.“
Пример : Емоционална емпатия
• Любим човек: „Баба ми току-що почина, бяхме наистина близки.“ (Започва да плаче.)
• Човек, използващ емоционална емпатия: „Съжалявам да чуя за баба ти. Знам, че ти липсва. Тук съм за теб.“ (Може да също да заплаче или да изрази тъга експресивно.)
В рамките на тази много опростена илюстрация можем да добием представа какво би могло да се почувства за другия човек, ако спрем с когнитивната емпатия и не внесем емоционалната емпатия във взаимодействието.
Човекът получава съболезнования за смъртта на баба си и знае, че се опитвате да осигурите утеха, но няма възможност човекът да има споделено емоционално преживяване с вас. Споделеното емоционално преживяване може да се почувства доста успокояващо и изцеляващо за някой в нужда.
Как да използваме емпатия
Използването както на когнитивна, така и на емоционална емпатия е предизвикателство. Смята се, че и двете могат да бъдат научени с умишлена и последователна практика. Уникалното предизвикателство с емоционалната емпатия е, че когато практикуваме, вероятно ще трябва да бъдем уязвими и в контакт със собствените си емоционални реакции.
Способността да регулираме собствения си емоционален стрес ще бъде ключова, но това е нещо, което може да бъде много трудно за хората. Все пак, практикуването на баланса на когнитивната и емоционалната емпатия със сигурност може да помогне.
Потенциални бариери пред емпатията
• Как сте отгледани.
• Как хората се отнасяха към вас, когато сте имали емоционални нужди.
• Какво са ви научили хората за емоциите.
• Съобщения, които сте получили за стойността на емоциите.
• Страх от претоварване.
• Страх да не се обвържете в емоции с друг човек.
Оставете настрана вашите гледни точки
Често не осъзнаваме колко много нашите преживявания и собствени вярвания влияят върху начина, по който възприемаме хората и ситуациите. Нека спрем за момент, за да оставим тези неща настрана, може да ни помогне да се съсредоточим върху човека пред нас и да ни помогне да се настроим по-добре на това, което се случва за него или нея.
Използвай въображението си
Докато хората споделят с вас, опитайте се да си представите какво е да сте тях. Използвайте изображенията, които споделят, техните емоции или обстоятелствата им и се опитайте се поставите на тяхно място, само за да видите какво може да е усещането да бъдете те в тези моменти.
Слушайте внимателно
Много пъти се опитваме да слушаме хората, докато вече развиваме нашия отговор или защита на това, което казват. Не само че не можем да чуем какво казват, но често пропускаме ключова информация, която може да ни помогне да разберем по-добре какво се опитват да предадат. Дайте си разрешение да намалите силата на звука на собствения си глас и да увеличите силата на звука на гласа на другия човек.
Прочетете повече, затова Какво е емпатия и как да я развием.