Какво е емпатия?
Какво е емпатия? Емпатията е способността да разберете емоционално какво чувстват другите хора, да видите нещата от тяхната гледна точка и да си представите себе си на тяхно място. По същество това е да се поставите в положението на някой друг и да усетите какво трябва да изпитват те.
Когато видите друг човек да страда, може веднага да си представите себе си на мястото на другия човек и да почувствате съчувствие към това, което той преживява. Това е част от отговора на въпроса Какво е емпатия.
Докато хората обикновено са доста добре настроени към собствените си чувства и емоции, влизането в главата на някой друг може да бъде малко по-трудно. Способността да изпитват съпричастност позволява на хората да „изминат една миля в обувките на друг“, така да се каже. Позволява на хората да разберат емоциите, които другите изпитват.
За мнозина да видят болката на друг човек и да реагират с безразличие или дори с откровена враждебност изглежда напълно непонятно. Но фактът, че някои хора реагират по такъв начин, ясно показва, че емпатията не е непременно универсален отговор на страданието на другите.
Признаци на емпатия
Има някои признаци, които показват, че сте склонни да бъдете съпричастен човек:
• Умеете наистина да слушате какво казват другите.
• Хората често ви разказват за проблемите си.
• Умеете да разбирате как се чувстват другите хора.
• Често мислите как се чувстват другите хора.
• Други хора идват при вас за съвет.
• Често се чувствате съкрушени от трагични събития.
• Опитвате се да помогнете на други, които страдат.
• Вие умеете да разказвате, когато хората не са честни.
• Понякога се чувствате изтощени или претоварени в социални ситуации.
• Държите дълбоко на другите хора.
• Трудно ви е да поставите граници във взаимоотношенията си с други хора.
Наличието на голяма доза съпричастност ви кара да се тревожите за благополучието и щастието на другите. Това също така означава обаче, че понякога можете да бъдете съкрушени, изгорени или дори свръхстимулирани, когато винаги мислите за емоциите на другите.
Видове емпатия
Какво е емпатия? Има различни видове емпатия, които човек може да изпита:
• Афективната емпатия включва способността да се разбират емоциите на друг човек и да се реагира по подходящ начин. Такова емоционално разбиране може да доведе до това, че някой се чувства загрижен за благосъстоянието на друг човек, или може да доведе до чувство на личен дистрес.
• Соматичната емпатия включва някакъв вид физическа реакция в отговор на това, което някой друг изпитва. Хората понякога физически изпитват това, което чувства друг човек. Когато видите например някой друг да се чувства смутен, може да започнете да се изчервявате или да имате разстроен стомах.
• Когнитивната емпатия включва възможността да се разбере психическото състояние на друг човек и какво може да си мисли в отговор на ситуацията. Това е свързано с това, което психолозите наричат теория на ума или мислене за това, което мислят другите хора.
Докато съчувствието и състраданието са свързани с емпатията, има важни разлики. Смята се, че състраданието и съчувствието често включват по-скоро пасивна връзка, докато емпатията обикновено включва много по-активен опит да се разбере друг човек.
Използване на емпатия
Човешките същества със сигурност са способни на егоистично, дори жестоко поведение. Бързото сканиране на всеки ежедневник бързо разкрива множество недобри, егоистични и гнусни действия. Въпросът тогава е защо не се ангажираме през цялото време с такова самоцелно поведение? Какво е това, което ни кара да чувстваме чуждата болка и да реагираме с доброта?
Има редица предимства от възможността да изпитате съпричастност:
• Емпатията позволява на хората да изграждат социални връзки с другите. Разбирайки какво мислят и чувстват хората, може да се реагира адекватно в социални ситуации. Изследванията показват, че наличието на социални връзки, е важно както за физическото, така и за психологическото благосъстояние.
• Съпричастността с другите ви помага да се научите да регулирате собствените си емоции. Емоционалната регулация е важна, тъй като ви позволява да управлявате това, което чувствате, дори по време на силен стрес, без това да ви смазва.
• Емпатията насърчава помагащите поведения. Не само е по-вероятно да се включите в полезно поведение, когато чувствате съпричастност към други хора, но и други хора са по-склонни да ви помогнат, когато изпитват съпричастност.
Въздействие на емпатията
Не всеки изпитва съпричастност във всяка ситуация. Някои хора могат да бъдат по-естествено съпричастни като цяло, но хората също са склонни да се чувстват по-съпричастни към някои хора и по-малко към други.
Някои от различните фактори, които играят роля в тази тенденция, включват:
• Как хората възприемат другия човек;
• Как хората преписват поведението на другия човек;
• Какво хората обвиняват за затруднението на другия човек;
• Минал опит и очаквания.
Изследванията са установили, че има различия между половете в опита и изразяването на съпричастност, въпреки че тези констатации са донякъде смесени. Жените постигат по-високи резултати при тестове за емпатия, а проучванията показват, че жените са склонни да изпитват повече когнитивна емпатия от мъжете.
На най-основното ниво изглежда, че има два основни фактора, които допринасят за способността да се изпитва емпатия: генетика и социализация. По същество това се свежда до вековния относителен принос на природата и възпитанието.
Родителите предават гени, които допринасят за цялостната личност, включително склонността към съчувствие, съпричастност и състрадание. От друга страна, хората също се социализират от своите родители, връстници, общности и общество. Начинът, по който хората се отнасят с другите, както и как се чувстват по отношение на другите, често е отражение на вярванията и ценностите, насадени в много млада възраст.
Бариери пред емпатията
Няколко причини, поради които на хората понякога им липсва емпатия, включват когнитивни пристрастия, дехуманизация и „търсене на жертви“.
Когнитивни предубеждения
Понякога начинът, по който хората възприемат света около тях, се влияе от редица когнитивни пристрастия. Например, хората често приписват неуспехите на други хора на вътрешни характеристики, като в същото време обвиняват собствените си недостатъци във външни фактори.
Тези пристрастия могат да затруднят виждането на всички фактори, които допринасят за дадена ситуация и да направят по-малко вероятно хората да могат да видят дадена ситуация от гледната точка на другия.
Дехуманизация
Мнозина също стават жертва на капана на мисълта, че хората, които са различни от тях, също не се чувстват и държат по същия начин, както те. Това е особено често в случаите, когато други хора са физически отдалечени.
Например, когато гледат съобщения за бедствие или конфликт в чужда страна, хората може да са по-малко склонни да изпитват съпричастност, ако смятат, че страдащите са коренно различни от тях самите.
Обвиняване на жертва
Понякога, когато друг човек е претърпял ужасно преживяване, хората допускат грешката да обвиняват жертвата за своите обстоятелства. Това е причината, поради която жертвите на престъпления често се питат какво биха могли да направят по различен начин, за да предотвратят престъплението.
Тази тенденция произтича от необходимостта да се вярва, че светът е справедливо място. Хората искат да вярват, че хората получават това, което заслужават, и заслужават това, което получават – това ги заблуждава да мислят, че такива ужасни неща, никога не биха могли да им се случат.
История на изучаването на емпатия
Терминът емпатия е въведен за пръв път през 1909 г. от психолога Едуард Б. Титченер като превод на немския термин einfühlung (което означава „усещане в“). Няколко различни теории са предложени за обяснение на емпатията.
Невронаучни обяснения
Проучванията показват, че специфични области на мозъка играят роля в начина, по който се изпитва съпричастност. По-новите подходи се фокусират върху когнитивните и неврологичните процеси, които стоят зад емпатията. Изследователите са установили, че различни области на мозъка играят важна роля в съпричастността, включително предната цингуларна кора и предната инсула.
Изследванията показват, че има важни невробиологични компоненти в опита на емпатията. Активирането на огледални неврони в мозъка играе роля в способността да се отразяват и имитират емоционалните реакции, които хората биха почувствали, ако бяха в подобни ситуации.
Функционалното изследване на ЯМР също така показва, че област на мозъка, известна като долната фронтална извивка (IFG), играе критична роля в опита на емпатия. Проучванията установяват, че хората, които имат увреждане на тази област на мозъка, често имат трудности да разпознаят емоциите предадени чрез мимики.
Емоционални обяснения
Някои от най-ранните проучвания на темата за емпатията, съсредоточени върху чувството, което другите чувстват, позволяват на хората да имат различни емоционални преживявания. Философът Адам Смит предполага, че съчувствието ни позволява да изживяваме неща, които иначе никога не бихме могли да почувстваме напълно.
Това може да включва чувство на съпричастност както към реалните хора, така и към въображаемите герои. Изживяването на съпричастност към измислени герои например позволява на хората да имат редица емоционални преживявания, които иначе биха били невъзможни.
Просоциални обяснения
Социологът Хърбърт Спенсър предположи, че съчувствието изпълнява адаптивна функция и помага за оцеляването на вида. Емпатията води до помагащо поведение, което е от полза за социалните взаимоотношения. Хората са естествено социални същества. Нещата, които помагат в отношенията ни с други хора, са от полза и за нас.
Когато хората изпитват съпричастност, те са по-склонни да участват в просоциално поведение, което е от полза за другите хора. Неща като алтруизъм и героизъм също са свързани с чувството за съпричастност към другите. Има разлика между това какво е алтруизъм и това какво е емпатия.
Съвети за практикуване на емпатия
За щастие емпатията е умение, което можете да научите и укрепите. Ако искате да изградите уменията си за съпричастност, можете да направите няколко неща:
• Работете върху изслушването на хората, без да прекъсвате;
• Обърнете внимание на езика на тялото и други видове невербална комуникация;
• Опитайте се да разберете хората, дори когато не сте съгласни с тях;
• Задавайте въпроси на хората, за да научите повече за тях и техния живот;
• Представете си себе си на мястото на друг човек.
Докато съпреживяването може да се провали понякога, повечето хора са способни да съпреживяват другите в различни ситуации. Тази способност да виждаме нещата от гледна точка на друг човек и да симпатизираме на чуждите емоции играе важна роля в нашия социален живот. Емпатията ни позволява да разбираме другите и доста често ни принуждава да предприемем действия, за да облекчим страданията на друг човек.
Бъди любопитен
Може да е полезно да сте любопитни, докато някой споделя с вас. Докато им задавате въпроси за тяхната ситуация, вие им давате да знаят, че ги слушате активно и че искате да разберете. Това помага на хората да се чувстват видяни и чути и е приятен начин за практикуване на емпатия.
Опитайте се да не коригирате
Когато сме около някого в нужда, особено когато той изпитва предизвикателни емоции, може да ни е лесно да искаме да се впуснем и да го поправим. Не обичаме да виждаме хората наранени и често искаме да ги разсмеем, да ги развеселим и да им помогнем да преминат към по-весело състояние. Въпреки че се опитвате да бъдете полезни, това може да остави хората да се чувстват невидими и нечути. Просто предложете място за споделяне на хората и не забравяйте, че вие не носите отговорност да ги „поправите“.
Дори и да смятате, че никога не сте се научили как да съпреживявате другите или никога не сте имали опит някой да е съпричастен към вас, не забравяйте, че уменията за съпричастност могат да се научат. Има много неща, които можем да направим, за да започнем да практикуваме емпатия в домовете си, на работните си места и в социалните си кръгове.