Колко трудно е да станеш експерт? Разберете ТУК | Skillception

Колко трудно е да станеш експерт?

Колко трудно е да станеш експерт? Експертизата е това, което откроява аматьора от истинския майстор в почти всяка област, от […]

експерт

Колко трудно е да станеш експерт?

Експертизата е това, което откроява аматьора от истинския майстор в почти всяка област, от медицина до наука, от спорт до актьорско майсторство. Въпросът дали експертите са „родени“ такива или са „създадени“ е свързана с вековен дебат сред психолозите, а именно генетиката или опитът играят по-голяма роля в оформянето на това, което сме? През последните години се обърна значително внимание на въпросът дали експертът се „създава“.

Но как точно хората стават експерти? Просто някои хора се раждат с необходимия талант или някой може да стане експерт с подходящо обучение?

Какво точно е експертизата?

Въпреки че може да е лесно да се посочи кой е и кой не е експерт, съгласуването на официална дефиниция за експертизата не винаги е толкова лесно. Става въпрос за това колко знаете или за възможността да се извърши дадено действие добре? И също така, в кой момент човек преминава от това да бъде просто добър в нещо което прави, към това да бъде определен като искински завършен експерт в областта?

„Експертизата се определя по консенсус като елитно, пиково или изключително високо ниво на изпълнение на определена задача или в рамките на даден домейн“, това е цитат публикуван в списание Frontiers in Psychology, като тези думи принадлежът на изследователите Лайл Е. Борн младши, от университета в Колорадо, заедно с Боулдър и негови колеги. Този, който постигне този статус, се нарича експерт или някакъв сроден термин, като виртуоз, майстор, вундеркинд или гений. Тези термини са предназначени да обозначат някой, чието познание и способности са в горната част на стълбицата. Област и опитност на експерта може да бъде почти всичко, от актьорско майсторство, през спорт и музика, до космически науки или математика.

И така, защо толкова често обозначаваме експертизата с различни термини?

Всяка дума има свой собствен фин нюанс, който предава какъв тип експерт може да бъде човек. Ако неговият опит се възприема като резултат от упорита работа и практика, бихме могли да опишем един експерт, като майстор или виртуоз. Ако хората виждат способностите си като произтичащи от чисто вроден талант, те могат да бъдат наричани гений или деца чудо.

Някои от критичните компоненти на експертизата са знанията, уменията и постиженията. Хората, които стават експерти, са склонни да придобият набор от знания, които ги превръщат в едни от най-информираните индивиди в своята област на изява. Те също така притежават уменията, които са им необходими, за да определят кога и как да използват своите знания. Такива умения често се научават, но те могат да бъдат повлияни и от естествения талант и способности. И накрая, хората, които притежават опит, също са склонни да превъзхождат своята област и да постигат резултати, далеч над това, което прави обикновеният човек.

Колко време отнема, за да се придобие експертиза?

Наскоро се появи популярна идея, че ключът към това да станете експерт е да отделите поне 10 000 часа за изучаване и практикуване на даден предмет. В проучване от 1993 г. изследователите установяват, че най-добре подготвените цигулари в музикална академия са прекарали средно 10 000 часа, практикувайки инструмента си до 20-годишна възраст. Авторът на поп психологията Малкълм Гладуел е измислил фразата „правилото за десет хиляди часа“, като това е най-продаваната му книга от 2008 г.

Гладуел е посочил резултатите от музикалното проучване, както и наблюденията, че музикалните величия „Бийтълс“, вероятно са прекарали около 10 000 часа, практикувайки музика, в началото на 60-те години. Гладуел също така предполага, че технологичният предприемач Бил Гейтс е отделил 10 000 часа в практикуване на програмиране, преди да създаде Microsoft. Според Гладуел човек може да стане експерт в почти всяка област, стига да е готов да отдели необходимите 10 000 часа за изучаване и практикуване на предмета или умението.

Идеята е станала изключително популярна извън академичните среди, но колко верни са твърденията? Може ли да отделите 10 000 часа за дадено нещо и това наистина да гарантира, че ще станете експерт?

Андерс Ериксон от Университета на Флорида е световноизвестен експерт по върхови показатели и автор на Peak: The New Science of Expertise. Изучавал е експерти от всички сфери на живота, включително области като шах, спорт, музика и медицина. Той е и изследователят зад изследването, от което Гладуел е направил заключенията си за това какво е необходимо, за да станете експерт.

Ериксон посочва няколко ключови проблема с „правилото за десет хиляди часа“:

Първо, докато учениците по музикалното изкуство били много добри цигулари до 20-годишна възраст, те все още не били майстори. С други думи, те били отлични цигулари, но това не означава непременно, че са майстори на своя занаят. Ericsson предполага, че понякога около 20 000 до 25 000 часа, са наистина достатъчни, за да се придобият истински експертни или майсторски умениея в дадена сфера или предмет.

• Второ, не всички умения са еднакви. Някои умения изискват много по-малко от 10 000 часа, за да достигнат експертното ниво, докато други изискват много повече.

• Ericsson също така посочва, че интерпретацията на Гладуел за неговите изследвания е погрешна. Докато Гладуел предполага, че всички цигулари в музикалното изследване са вложили 10 000 часа практика, този брой всъщност е осреднен. Половината от цигуларите, изучавани от Ericsson и неговите колеги, са прекарали по-малко от 10 000 часа, практикувайки инструментите си до 20-годишна възраст, докато другата половината са прекарали повече.

Всеки ли може стане експерт?

Ericsson вярва, че това, което разделя аматьора от експерта, е това, което се нарича умишлена практика. Обикновената практика може да помогне на хората да станат квалифицирани в дадена задача, но придобиването на истински опит включва практикуване по начин, който разширява границите на настоящите нива на умения и знания. Подобна практика е силно концентрирана и включва работа по неща, които са извън текущото ви ниво на умения, поставяне на цели и получаване на обучение и инструкции от квалифициран учител.

Само влагането на 10 000 часа репетиция на едни и същи неща отново и отново не е достатъчно, за да станете истински експерт. Вместо това трябва да преследвате концентрирана, целенасочена, преднамерена практика, която разширява способностите ви извън зоната на комфорт, ако искате да придобиете опит във всяка област.

Какво мислят изследователите?

Докато Ericsson вярва, че умишлената практика е ключът към това да станете експерт, не всички изследователи са съгласни с неговите заключения. Някои скорошни проучвания са установили, че макар съзнателната практика да е със сигурност важна, тя не е единственият фактор, който обяснява разликите между квалифицираните и неквалифицираните. Въпреки че психолозите все още не са сигурни кои фактори също могат да играят роля, личностните черти, физическите характеристики и цялостната интелигентност също могат да имат значение.

Така че наистина ли можете да станете експерт в каквото и да е, стига да сте готови да отделите време и усилия за това? Това е въпрос, върху който психолозите продължават да размишляват, въпреки че има малко съмнение, че редовното практикуване ще доведе до подобряване както на уменията, така и на знанията. Дали евентуално бихте могли да станете истински майстор в този конкретен домейн е нещо, което може да се знае само след като опитате. Преди да решите да го следвате, помислете дали имате интереса, отдадеността и времето, за да се ангажирате с придобиването на опит в тази област.

Как да натрупате опит в дадена сфера?

И така, какво всъщност е необходимо, за да се придобие истински опит? Какви стъпки трябва да следвате, за да станете експерт?

Отговорът е, това отнема много време и работа.

Докато правилото за 10 000 часа е по-поп-психичен мит, отколкото реалност има един аспект на идеята, който е със сигурност, точен – да станеш експерт отнема много усилия. Хората, които стават експерти в която и да е област, отделят огромно количество време, енергия и упорита работа за учене и практикуване на своите умения. Ако искате да овладеете нещо, трябва да сте готови да отделите време. Може да не отнеме точно 10 000 часа, но ще отнеме много.

Това изисква преднамерена практика

Проведено проучване от близките отминали години, е установило, че от три различни вида подготовка за придобиване на експертиза, умишлената практика е най-ефективна. Изследователите разгледали участниците в National Spelling Bee и сравнили методите на изследване с резултатите. Умишлената практика, дефинирана като изучаване и запомняне на думи е по-ефективна от четенето за удоволствие, както и от други методи за бързо запомняне.

Интересното е, че умишлената практика също е оценена като най-малко приятната и най-трудна техника на обучение. Участниците, които упорствали срещу техниката, притежавари и по-високи нива на личностната черта, наречена пясъчност, известна още като психическа издръжливост. Изследователите предполагат, че тази умствена твърдост понякога може да бъде важна част от възможността да се придържате към умишлена практика. Докато това било по-малко възнаграждаващо, тези с участници с по-издръжлива психика, успявали да продължат да наблюдават дългосрочните си цели, което ги карало да се придържат към съзнателната практика и било по-вероятно да се представят по-добре по време на състезания.

Умишлена практика

Едно скорошно проучване обаче установява, че умишлената практика всъщност може да е по-малко важна, отколкото се смяташе преди. Изследователите Брук Макнамара, Дейвид З. Хамбрик и Фредерик Осуалд ​​установяват, че количеството натрупана практика не играе основна роля в обяснението на индивидуалните различия, що се отнася до представянето или уменията.

В мета-анализ на предишни проучвания изследователите установяват, че практиката представлява едва 12 процента от индивидуалните разлики, открити в резултатите.

Практиката обаче все още има значение. В почти всички проучвания, включени в анализа, има положителна връзка между практиката и представянето. Колкото повече хора практикували, толкова по-добре се представяли в своята област на интерес.

Това, което изследователите откриват е, че самият домейн също има значение. Що се отнася до образованието, практиката представлява само четири процента от разликите в индивидуалните резултати. Този брой скочил до 18% за спорта, 21% за музиката и 26% за игрите. С други думи, практиката изиграва по-голяма роля за подобряване на представянето за дейности като музика, лека атлетика и игри и по-малка роля за професионални или образователни постижения.

И така, какво друго може да е важно за развитието на експертиза?

Предизвикателство

Практиката е от съществено значение за развиване на умения, но да станеш експерт изисква постоянно да се предизвикваш, да се справяш по-добре, да учиш повече и да придобиваш нови знания и умения. Простото репетиране на едни и същи умения отново и отново ще ви направи по-добри в тези области, но няма да доведе до истински опит.

Основният образователен психолог Лев Виготски предлага важна учебна концепция, известна като зона на проксимално развитие. Тази зона включва уменията, които били точно извън текущото ниво на способностите на човек. Въпреки че човек все още не може да направи тези неща сам, той може да ги постигне със съдействието на по-опитен ментор. Постоянно посягайки към тези нови умения, овладявайки ги и след това постепенно разширявайки тази зона на проксимално развитие, хората са в състояние да учат и да развиват своите способности.

Ставането на експерт изисква непрекъсната работа в тази зона на проксимално развитие. Дори след като сте станали много добри и сте придобили уменията в рамките на определен домейн, това не означава, че не е възможно да станете и още по-добри. Повече обучение, повече знания и по-добро представяне все още са възможни с допълнителни предизвикателства и практика.

Бъдете постоянни

Въпреки че често си мислим, че интелигентността отделя експертите от останалите, изследванията показват, че истинският опит има повече общо с придобитите знания, отколкото с вродените умствени способности. Някои хора може да са родени с природни ресурси, включително физически способности и достъп до нужните инструменти, което им позволява да постигнат този опит по-лесно. Но за да станеш експерт, са необходими усилия и практика, независимо какви са естествените ти нива на способности в началото.

Важно е да се знае, че дори и експертите не винаги са перфектни. Експертите наистина грешат, но също така са готови да улавят собствените си грешки и са готови да се поучат от тях. Грешките са форма на обратна връзка. Те ни казват не само какво да не правим, но също така предоставят информация какво можем да опитаме вместо това. Експертите са в състояние да открият тези грешки, да коригират курса и да приложат тези знания в бъдеще.

Изследователите продължават да спорят какво точно е необходимо, за да станеш експерт. Няма съмнение обаче, че това изисква време, практика и отдаденост.

Прочетете повече за Умения за кариера във финансовата сфера.