Причини, поради които вземате лоши решения
Колко решения смятате, че вземате през един средностатистически ден? Десетки? Може би стотици? Психолозите вярват, че броят всъщност е хиляди. Някои от тези решения имат огромен ефект през целия ни живот. Като например дали да учим в универститет, да се оженим или да имаме деца. Докато други са относително тривиални (като например дали да имаме сандвич с шунка или само салата за обяд).
Някои от тези избори се оказват наистина добри. Вие избирате специалност в университета, която след това води до блестяща кариера. Докато други в крайна сметка не са толкова добри. Като избраният от вас сандвич с шунка, който ви докара киселини в стомаха.
Така че, докато се обръщате към живота си и мислите за някои от лошите избори, които сте направили, може да се окажете в състояние да се чудите защо точно сте взели онези решения, които сега изглеждат толкова лоши в ретроспекция. Защо се оженихте за някой, който изцяло не ви харества? Защо купихте тази скъпа спортна кола, когато имате три деца и се нуждаете от по-голямо превозно средство? Какво си мислихте, когато купихте тези ужасни дънки с висока талия миналата есен?
Макар да се разбира, че вероятно ще продължите да вземате лоши решения, можете да придобиете по-задълбочено разбиране за процеса, който стои зад тези, понякога ирационални, избори. Има редица фактори, които допринасят за лошия избор и знанието как тези процеси работят и влияят на вашето мислене може да ви помогне да вземете по-добри решения в бъдеще.
Вземането на най-лесното решение, което ще ви освободи психически от напрежението, е нещото, което ще ви доведе грешка
Ако трябваше да обмислим всеки възможен сценарий за всяко възможно решение, вероятно нямаше да свършим много за един ден. За да взимаме решения бързо и икономично, нашият мозък разчита на редица когнитивни преки пътища, известни като евристика. Тези умствени правила ни позволяват да правим преценки доста бързо и често пъти доста точно. Но те също могат да доведат до нетрезво мислене и лоши решения.
Един пример за това как поемаме по прекия път е известен като пристрастие към закотвянето. В много различни ситуации хората използват начална, отправна точка като котва, която след това се коригира, за да даде окончателна оценка или стойност. Например ако купувате къща и знаете, че домовете във вашия целеви квартал обикновено се продават на средна цена от 200 000 Евро, вие вероятно ще използвате тази цифра като основа за договаряне на покупната цена на жилището, което сте избрали.
В класически експеримент на изследователите Амос Тверски и Даниел Канеман участниците били помолени да завъртят колело на късмета, което предлага число между 0 и 100. След това субектите били помолени да познаят колко страни в Африка принадлежат към ООН. Тези, които са получили голям брой на колелото на късмета, са по-склонни да предположат, че в ООН има много африкански държави. Докато тези, които са получили по-малко число, са дали по-ниско предположение.
И така, какво можете да направите, за да сведете до минимум потенциалното отрицателно въздействие на тези евристики върху вашите решения?
Експертите предполагат, че самото осъзнаване на евристичните решения сами по себеси могат да ви помогнат да избегнете вземането на лоши решения.
В случай на закотвящо пристрастие, изготвянето на редица възможни оценки може да помогне. Така че, ако купувате нова кола, измислете набор от разумни цени. Вместо да се фокусирате върху общата средна цена на конкретно превозно средство. Ако знаете, че новият SUV ще струва между 20 000 и 45 000 Евро за размера и характеристиките, които искате, тогава можете да вземете по-добро решение за това колко да предложите за конкретно превозно средство.
След това открийте как сравненията, които правите, понякога водят до твърде лоши решения.
Често правите лоши сравнения
Как да разберете, че имате добра сделка с този току-що купен апартамент? Или откъде знаете, че цената, която сте платили за литър мляко в млекарницата, е била справедлива? Сравнението е един от основните инструменти, които използваме, когато вземаме решения. Знаете каква е типичната цена на апартамента или литър мляко, затова сравнявате офертите, за да намерите и да изберете възможно най-добрата цена. Присвояваме стойност въз основа на това как елементите се сравняват с други неща.
Но какво се случва, когато правите лоши сравнения? Или когато елементите, с които сравнявате опциите си, не са представителни или равни? Помислете за това например: докъде бихте стигнали, за да спестите например 50 лева?
Ако ви кажем, че можете да спестите 50 лева за артикул от 100 лева, като за целта трябва да шофирате до магазина 30 мин., най-вероятно ще го направите. Но ако ви кажем, че можете да спестите 50 лева от 1 000 лева, бихте ли пътували отново 30 мин.? В повечето случаи хората са по-малко склонни да пътуват повече, за да спестят пари за по-скъпа вещ. Защо? Петдесет лева все още са една и съща сума.
В такива случаи, току що сте станали жертва на грешно сравнение. Тъй като сравнявате сумата, която спестявате, със сумата, която плащате, 50 лева изглеждат много по-голяма икономия, когато се сравнява с артикул от 100 лева, отколкото при контраст с продукт за 1 000 лева.
Когато вземаме решения, ние често правим бързи сравнения, без наистина да мислим за нашите възможности.
За да избегнете лоши решения, разчитането на логика и внимателното проучване на опциите понякога може да бъде по-важно от разчитането на вашата незабавна реакция на мозъка.
Можете да бъдете твърде оптимистични
Изненадващо хората са склонни да имат естествен оптимизъм, който може да попречи на доброто вземане на решения. В едно завладяващо проучване изследователят Тали Шарот попитал участниците какъв според тях е шансът да се случат редица неприятни събития. Неща като ограбване или получаване на неизлечима болест. След като субектите дали своите прогнози, изследователите им казали какви са действителните вероятности.
Когато на хората се каже, че рискът от това, да се случи нещо лошо, е по-нисък от очаквания, те са склонни след това да коригират своите прогнози, за да съответстват на новата информация, която са научили. Когато открият, че рискът от това, нещо лошо да се случи, всъщност е много по-голям, отколкото са смятали, те са склонни просто да игнорират новата информация. Например, ако човек прогнозира, че шансът да умре от пушенето на цигари е само 5%, но след това му се каже, че реалният риск да умре всъщност е по-близо до 25%, хората вероятно ще игнорират новата информация и ще се придържат към първоначалната си оценка.
Оптимистичната перспектива
Част от тази прекалено оптимистична перспектива произтича от естествената ни склонност да вярваме, че лошите неща се случват на други хора, но не и на нас. Когато чуем за нещо трагично или неприятно, което се случва с друг човек, често сме склонни да търсим неща, които човек може да е направил, за да причини проблема. Тази тенденция да обвиняваме жертвите ни предпазва от необходимостта да признаем, че сме също толкова податливи на трагедия, колкото всеки друг.
Шарот се позовава на това като пристрастие към оптимизма или нашата тенденция да надценяваме вероятността. А също и да изживеем добри събития, като същевременно подценяваме вероятността да изживеем лоши събития. Тя предполага, че това не е задължително въпрос на вяра, че нещата просто ще се наместят магически на мястото си, а вместо това е състояние на прекалена увереност в собствените ни способности да правим добри неща.
И така, какво въздействие има това пристрастие към оптимизма върху решенията, които взимаме? Тъй като може да сме прекалено оптимистични относно собствените си способности и перспективи, е по-вероятно да вярваме, че нашите решения са най-добрите.
Експертите може да предупредят, че пушенето, стоенето на едно място или яденето на твърде много захар може да ни убие. Но пристрастията ни към оптимизма ни кара да вярваме, че това най-вече убива други хора, а не нас.